Significations et usages de кмет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кметът (или още градоначалник) е местен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Той ръководи изпълнителната дейност в рамките на общината. Кметът е орган на изпълнителанта власт, а не на местното самоуправление (Общински съвет), олицетворение на принципа на децентрализацията - прехвърляне на правомощия от центъра към органите по места по силата на закон.В световен мащаб съществуват разнообразни местни обичаи и закони за правомощията и отговорностите на кмета, както и за начина, по който той бива избран.

Произход на думата

Смята се, че българската дума „кмет“ произхожда от думата комит от времето на Първото българско царство. Тогава тя е означавала областен управител. Ето защо династията, от която произхожда цар Самуил, се нарича комитопули.

Статут

Институцията на кмета като управител на населеното място е стара и от установените традиции на съответното място се определят конкретните правомощия на кмета и съотношението на властта между кмета и представителния орган на местното самоуправление – общинския съвет.

Днес кметовете на столици и големи градове с важно стопанско значение имат голямо влияние в политическия живот, тъй като управляват значителни ресурси.

Кметовете могат да се избират пряко от населението или от общинския съвет. При пряк избор от населението кметът може да бъде избиран с абсолютно мнозинство – повече от половината от подадените гласове (както е спред сега действащия Закон за местните избори в България), или с относително мнозинство – с най-голям брой гласове сред всички явили се кандидати (прилага се при балотаж между двамата най-много получили гласове кандидат-кметове на населени места).

Кметовете ръководят обшинската администрация, посредством назначаването на секретар на общината, който е на пряко подчинение на кмета. Освен това кметовете се подмогат и от заместник-кметове, назначени от тях.

Връзките между кметовете на общини и Общинските съвети са очертани в ЗМСМА. Кметът на община привежда в действие решенията взети от органа на местно самоуправление (Общински съвет). В изпълнение на своите задължения, кметът издава заповеди.

Кметовете на общини могат в рамките на своя мандат да назначават и т.нар. Кметски наместници в места, които нямат административен център, но не са достатъчно големи, за да станат кметство (над 150 души). Кметските наместници според ЗМСМА също имат статус на органи на изпълнителната власт.

България

В България статутът, функциите и процедурата за избиране на кметове се определят от Конституцията на Република България, Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), Закон за администрацията (ЗА) и Закона за местните избори (ЗМИ). В страната има:

• кметове на общини - кметът на общината е кмет и на населеното място, което е неин център,
• кметове на кметства и
• кметове на райони.

Кметовете, подпомагани от назначената от тях администрация, взимат оперативните решения и осъществяват управлението на общината, кметството, района. Подлежат на контрол от страна на общинския съвет и на съда.

Кметовете се избират от пълнолетните граждани, които са адресно регистрирани в съответната община, кметство, район преди деня на насрочване на изборите.

Изборът на кметове е мажоритарен, като печели кандидатът, получил повече от половината от гласовете. Ако никой от кандидатите не е получил повече от половината от гласовете, се провежда втори тур на изборите (балотаж)

Източници

• Закон за административно-териториалното устройство на Република България
• Закон за местното самоуправление и местната администрация
• Kmet INFO - портал за кметовете в България.

.